Как авария с асансьор в София постави въпроса за връзката между безопасността на съоръженията, състоянието на сградите и отговорността на институциите
В началото на 2025 г. един необичаен инцидент с асансьор в стара жилищна сграда в центъра на София постави пред Фондация „Асансьорна безопасност“ въпрос, който се оказа значително по-голям от конкретната авария: кой носи отговорност, когато безопасността на асансьора зависи от състоянието на конструктивни елементи на сградата?
При инцидента на ул. „Чаталджа“ №15 няма пострадали хора. Разкъсване на заварките, чрез които двигателят е закрепен към основата, обаче води до неговото накланяне и до излизане на стоманените въжета от улеите на фрикционната шайба. Според предоставената на Фондацията информация единствено обстоятелството, че въжетата са се задържали върху бетонния блок, предотвратява значително по-тежко развитие на аварията.
Случаят поставя началото на поредица от разговори и официална кореспонденция между Фондация „Асансьорна безопасност“, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Дирекцията за национален строителен контрол и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Когато проблемът е между асансьора и сградата
На 16 май 2025 г. темата е обсъдена на среща между Фондация „Асансьорна безопасност“ и ДАМТН, на която наред с конкретния инцидент са поставени въпросите за промени в нормативната уредба, техническите паспорти на сградите и необходимостта от координация между институциите.
Анализът на Фондацията очертава проблем на границата между два различни режима на контрол.
Асансьорът е съоръжение с повишена опасност и подлежи на технически надзор. Шахтата, шахтната яма, машинното помещение и част от елементите, с които съоръжението е функционално свързано, обаче са свързани и със самия строеж.
Именно тук възниква въпросът: какво се случва, когато причината за опасността не се намира само в асансьора, а в сградата, в която той функционира?
Проблемът става особено съществен при старите жилищни сгради – например при компрометирани основи и закрепвания, проникване на вода и влага в шахтите, корозия или други изменения, които могат да засегнат безопасната експлоатация на съоръжението.
ФАБ предлага междуведомствен подход
През август 2025 г. Фондацията отправя до МРРБ предложение за предприемане на нормативни и институционални мерки, включително за създаване на междуведомствена работна група.
Сред поставените въпроси са създаването на ясен ред за взаимодействие между техническия и строителния контрол при установяване на проблеми в асансьорните шахти и свързаните с тях строителни елементи, по-ясното обвързване на техническите паспорти със състоянието на сградите и асансьорната безопасност, както и промени в Закона за управление на етажната собственост.
В основата на предложенията стои принципът, че преценката дали един ремонт е необходим за безопасността на сградата и функциониращите в нея съоръжения не следва да зависи единствено от техническите познания и волята на отделните собственици. Според позицията на Фондацията тази преценка трябва да стъпва върху професионално обследване, техническа документация и експертни предписания.
ДНСК: готовност за участие в междуведомствен разговор
Темата достига и до Дирекцията за национален строителен контрол.
В становището на ДНСК се посочва, че при старите сгради с изтекли гаранционни срокове собствениците могат да възложат обследване и изготвяне на технически паспорт по реда на ЗУТ и Наредба №5/2006 г. Дирекцията очертава и границите на собствените си контролни функции.
В края на становището обаче ДНСК заявява готовност да участва със свои експерти в междуведомствени разговори и работни групи по поставените проблеми относно техническата изправност и безопасността на асансьорните уредби.
Това е важен момент в кореспонденцията, защото потвърждава необходимостта поставеният проблем да бъде разглеждан с участието на различните компетентни институции.
МРРБ не приема голяма част от предложените промени
В последвалия официален отговор на МРРБ Министерството приема, че контролът върху стабилността на повдигателния механизъм следва да бъде част от техническия надзор на асансьора. По отношение на съществуващите сгради с изтекли гаранционни срокове МРРБ посочва възможността етажната собственост да възложи обследване и изготвяне на технически паспорт.
Министерството не приема голяма част от конкретно предложените изменения в ЗУЕС. Същевременно допуска, че при бъдещо изменение на закона може да бъде обсъдено включването на съоръженията, включително тези с повишена опасност, в определението за „неотложен ремонт“.
За Фондацията обаче остава нерешен основният въпрос: как се осигурява превенцията, преди един конструктивен проблем да се превърне в непосредствена опасност?
Превенция, а не реакция след възникването на опасност
В отговор Фондация „Асансьорна безопасност“ изпраща подробен анализ и последващо становище до МРРБ, в което аргументира необходимостта от разграничаване между „необходим“ и „неотложен“ ремонт.
Според позицията на ФАБ действащите механизми са в значителна степен реактивни – те позволяват намеса, когато вече е налице опасно състояние, но не решават достатъчно ясно въпроса за превантивното отстраняване на дефекти, преди да се стигне до авария.
Фондацията отново поставя въпросите за техническите паспорти, периодичната оценка на стария сграден фонд, координацията между техническия и строителния контрол и ефективното изпълнение на експертно установени необходими ремонти. В становището темата е разгледана и в контекста на европейската нормативна рамка за сградите и безопасността на асансьорите.
Писмената кореспонденция приключи. Разговорът – не.
На последното становище на Фондация „Асансьорна безопасност“ не последва писмен отговор от МРРБ.
Темата обаче не остана без развитие.
Диалогът продължи в различен формат – чрез среща между Министерството, представители на асансьорния бранш и Фондация „Асансьорна безопасност“. Впоследствие МРРБ обяви намерението асансьорите да бъдат включени във Втората национална програма за енергийно обновяване на българските домове.
Така въпросът, започнал от конкретен инцидент и от необходимостта да бъде намерена ясна граница между отговорността за асансьора и отговорността за сградата, постепенно се превърна в по-широк разговор за състоянието на стария сграден фонд, модернизацията на асансьорите и мястото им в политиките за обновяване на жилищните сгради.
За Фондация „Асансьорна безопасност“ основният принцип остава непроменен: безопасността не трябва да започва след възникването на аварията. Тя трябва да започва с навременното установяване на риска и с ясен механизъм той да бъде отстранен.