Търпимостта на един строеж не трябва да означава търпимост към риск!
Фондация „Асансьорна безопасност“ изпрати до Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) становище по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), с което предлага конкретни допълнения към § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта.
Становището е продължение на темата, която Фондацията постави в предходната си публикация „Проект за промени в ЗУТ“, насочвайки вниманието към един съществен въпрос: как признаването на статут „търпимост“ на инфраструктурен строеж ще се съотнася с изискванията за безопасност на асансьорите и другите съоръжения с повишена опасност (СПО), които функционират в него?
С изпратеното становище Фондацията предлага конкретни нормативни текстове, с които този въпрос да получи ясно законодателно разрешение.
Предложеният § 8 предвижда възможност за уреждане на строителноправния статут на определени съществуващи обекти на техническата инфраструктура, за които липсват строителни книжа, но които отговарят на установените в законопроекта условия за допустимост.
Подобна възможност може да има важно значение за последващото поддържане, ремонтиране и реконструиране на инфраструктурни обекти. Същевременно част от тези строежи са подлези, надлези и други съоръжения на транспортната техническа инфраструктура, в които функционират асансьори, осигуряващи достъп между различните нива.
При тях безопасността не зависи единствено от техническата изправност на асансьора. Състоянието на шахтата, шахтната яма, машинното помещение, конструктивните елементи и непосредствената среда може пряко да повлияе върху безопасното функциониране на съоръжението.
Един асансьор може да бъде технически изправен, но условията, създадени от строежа, в който е монтиран, да представляват предпоставка за възникване на опасност.
Именно тази взаимна зависимост е в основата на внесеното становище, с което Фондацията предлага да бъде гарантирано, че признаването на търпимост на един строеж няма да ограничава действието на специалните нормативни изисквания за безопасност на СПО.
На първо място, предложено е ясно разграничаване на строителноправния статут от техническата изправност. Удостоверението за търпимост на строежа не трябва да се възприема като документ, удостоверяващ безопасността на монтирания в него асансьор, нито като основание за неговата експлоатация при наличие на нормативно установени неизправности.
Същевременно се предлага обследването на строежа да отчита наличието на СПО и да обхваща онези негови характеристики, които имат непосредствено отношение към безопасното функциониране на съоръжението. Подобна проверка не замества техническите прегледи на асансьора, а ги допълва, като разглежда състоянието на средата, в която той работи.
Особено внимание е отделено и на необходимостта от запазване на правомощията на специализираните контролни органи. Признаването на търпимост не трябва да ограничава възможността компетентните органи да спират или забраняват експлоатацията на опасни или технически неизправни съоръжения.
В тази връзка Фондацията предлага и прецизиране на изискванията относно участието на компетентните специализирани контролни органи, когато в съответния строеж функционират съоръжения, подлежащи на специален режим на технически надзор.
Целта не е създаването на нови административни процедури, а осигуряването на правна яснота и ефективно взаимодействие между вече съществуващите контролни режими.
Поставените въпроси не възникват за първи път в дейността на Фондацията. Още през 2025 г. Фондация „Асансьорна безопасност“ сезира МРРБ, Дирекцията за национален строителен контрол и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор с необходимостта от по-ясна нормативна връзка между състоянието на строежите и безопасната експлоатация на монтираните в тях асансьори.
Повод за тази кореспонденция бяха конкретни обстоятелства, при които проблеми в строителната среда могат да създадат предпоставки за възникване на технически неизправности и аварийни ситуации.
Сред разглежданите рискове са проникването на вода в асансьорни шахти, корозионните процеси, компрометираните основи и закрепвания и други увреждания на строежа, които могат да засегнат безопасното функциониране на съоръжението.
В становището е обърнато внимание и на действащата Наредба № 2 от 8 юни 2009 г. за избор и проектиране на асансьорни уредби в жилищни и общественообслужващи сгради, която разглежда асансьора във функционална връзка с определени части на строежа.
Показателно е изискването на чл. 20, ал. 2 от наредбата шахтната яма да бъде защитена срещу проникване на вода.
Този пример показва защо превенцията на риска не може да се ограничава единствено до техническия надзор върху асансьора. Необходимо е своевременно да бъдат установявани и отстранявани и причините, произтичащи от състоянието на строежа, които могат да компрометират безопасната му експлоатация.
Значението на този въпрос е особено голямо при асансьорите, функциониращи в обекти на транспортната техническа инфраструктура.
Съгласно чл. 75, ал. 3 ЗУТ транспортната техническа инфраструктура следва да осигурява условия за удобен и безопасен транспорт, както и достъпност за лица с увреждания.
В подлезите, надлезите и други обществени обекти асансьорът често е единственото техническо средство, чрез което хора с двигателни затруднения, родители с детски колички и други граждани могат да преодолеят различните нива.
Когато съоръжението не може да функционира безопасно, проблемът не се изчерпва с неговата техническа неизправност. Той може да доведе и до фактическа недостъпност на инфраструктурния обект за част от гражданите.
Ето защо Фондацията счита, че при нормативното уреждане на статута на такива строежи трябва да бъдат отчетени както изискванията за безопасност, така и тяхното функционално предназначение.
С направените предложения Фондация „Асансьорна безопасност“ поставя акцент върху необходимостта от превантивен подход.
Контролът трябва да позволява установяването и отстраняването на причините за риска, преди те да доведат до техническа неизправност, авария или инцидент.
Предложеният режим на търпимост създава възможност този принцип да намери по-ясно отражение в законодателството.
Фондацията не оспорва необходимостта от уреждане на строителноправния статут на съществуващите инфраструктурни обекти. Напротив, подобно уреждане може да създаде условия за тяхното законосъобразно поддържане, ремонт и модернизация.
Същевременно то не бива да създава предпоставки за заобикаляне на приложимите изисквания за безопасност.
Търпимостта е строителноправен статут, а не презумпция за безопасност.
Това е водещият принцип, върху който е изградено внесеното в МРРБ становище.
Фондация „Асансьорна безопасност“ ще продължи да отстоява необходимостта от нормативна съгласуваност между строителния и техническия контрол, така че безопасността на съоръженията с повишена опасност да бъде гарантирана не само чрез контрол върху тяхната техническа изправност, но и чрез осигуряване на необходимите условия за безопасното им функциониране.
Защото безопасността започва с превенцията, а не с последиците от инцидента.
Запознайте се с пълния текст на внесеното становище: