Асансьорите, или подемниците обикновено се определят като платформа или корпус, който се повдига и спуска във вертикална шахта и служи за вертикално транспортиране на хора или товари.
Задвижващия мотор, кабелите и останалите механизми са разположени вътре в шахтата и съответно служат за задвижването на асансьора нагоре и надолу.
Съществуват доказателства, че асансьори са били използвани още през 3 век пр.н.е. 
, дълго преди изобретяването на съвременните и безопасни асансьори през 1850.
От запазили се до наше време исторически документи става ясно, че те сазадвижвани чрез задвижващи шайби и лебедки, които са били дърпани предимно от животни, хора и водни колела. 
Съществуват и исторически данни, че Крал Луи XV е бил притежател на първия частен асансьор, конструиран специално за него, за да може бързо и лесно да достига до покоите на неговата любима, които били разположени един етаж над неговите! 
Съвременните асансьори са разработени в периода на 1800 г. Развитието им е преминало през задвижване чрез силата на парата и чрез използването на хидравлична сила, достигайки до първите електрически асансьори.
Ранните хидравлични асансьори, използвали водното налягане, като основен източник на енергия. Тези ранни асансьори са били използвани главно за преместване на материали в заводите, мините и складове. Днешните асансьори са най-често, задвижвани от електромотори, които използват или хидравлична течност или кабели със система за противотежест, която издига и спуска асансьора.
Първият безопасен асансьор е изобретен от Илайжа Отис през 1852.
Това революционно откритие предотвратява падането на асансьорната кабина, дори и когато въжетата на кабината са скъсани. През 1853 Отис демонстрира първия в Света безопасен асансьор в едно вълнуващо и страшно представяне на изложението в Ню Йорк, в Кристъл Палас.
На 23 Март, 1857, е инсталиран първият пътнически асансьор в сграда в Ню Йорк, на Бродуей No 488.
Немският изобретател Wener Von Siemens представя първия електрически асансьора през 1880 г.
През 1887 г. електрически асансьор , оборудван с автоматични врати, които затварят асансьорната шахта и значително повишават безопасността на асансьорите е изобретен от американецът Александър Mайлс. Номерът на патента е 371,207!
Истинската революция в асансьорната индустрия настъпва през 1889 г., когато е създаден първият редукторен електрически асансьор, като така се поставят и основите на високото строителство. През 1903 г. е представен новата концепция на безредукторен електрически асансьори, което позволява днешните небостъргачите да се превърнат в реалност.
Какво означава терминът “редуктор”*:
Редукторът е съвкупност от зъбни предавки, предназначена да намалява (редуцира – откъдето идва и наименованието редуктор) оборотите на въртене на двигател, повишавайки въртящия момент без значителни загуби на мощност. Промените на обороти и въртящ момент на редуктора са реципрочни на тези при мултипликатора. Намира приложение в областта на машиностроенето, селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и др.
Редукторни асансьори*:
Както подсказва и самото име, електрическият двигател движи редукторно съоръжение, което от своя страна задвижва шахтовата ролката. Макар и по-бавен в сравнение с типичния безредукторен асансьор, скоростният редуктор предлага предимството да се използва енергийно по-икономичен двигател, който да движи ролката. Тези асансори обикновено работят със скорост от 1.7 до 2.5 м/сг. Спирачка с електронно управление между двигателя и редуктора спира асансьора като задържа кабината на желаното етажно ниво.
Безредукторните асансьори*:
След въвеждането и през 1903 г. тази технология, се превръща в стандарт за асансьорната индустрия – безредукторен асансьор. Тези асансьори обикновено работят със скорост по-голяма от 2.54 м/с. При безредукторните машини оплетените стоманени въжета, наречени шахтови въжета, са окачени в горната част на асансьорната кабина и са навити около машинната ролка в специални отвори. Другата част на въжетата е закачена на противотежестта, която се движи нагоре и надолу по шахтата по свои собствени релси. Комбинираната тежест на асансьорната кабина и противотежестта притиска въжетата в отворите на ролката и по този начин осигурява необходимата тяга, когато тя се върти. Безредукторната технология дава възможност да бъдат обслужвани и най-високите сгради в света – като например кулата Патронас в Малайзия.
С течение на времето, новите технологии в асансьорната индустрия продължават да се развиват. Разработват се мултискоростните мотори и електромагнитните технологии, които заменят ръчните въжета. Въвеждат се бутоните и други комплексни електрически сигнални системи, които водят до модернизирането на асансьорите още повече. Безопасността на асансьорите продължава да се развива с бързи темпове.
Една от най- важните системи за сигурност на тези съоръжения е била представена от Чарлс Отис, който е син на Илайжа Отис. Той прави подобрения по изобретението на баща си, като разработва предпазител, който се активира когато асансьора влезе в режим на ускорително движение, дори и когато въжетата не са скъсани.
Въпреки че основната концепцията и функционирането на асансьора не са се променили много от началото на 1900-те, подобрения продължават и през 20-ти век. Електронни клавиатури заменят бутони, повечето асансьори сега са автоматични, а техните нива на скорост и спиране могат да се контролират стриктно от компютри.
Съвременните асансьори могат да бъдат разработвани буквално по всякаква спецификация или за всякакви височини. Съществуват идеи за футуристични асансьори, които биха могли да транспортират пътници от Земята до Космоса, без необходимостта от големи ракети. Благодарение на нивото на развитие на съвременните технологии асансьорите са в състояние да помогнат на човечеството в буквалния смисъл на думата да преодолява неподозирани височини!!!
